Обикновеният суич разклонява мрежата и нищо повече — не подава ток, не струва колкото PoE модел и не изисква да се смятат вата. Слага се там, където компютрите, принтерите и телевизорите си имат контакт, а също и като ъплинк възел, който събира няколко PoE суича към рутера.

Неуправляем — включваш и работи

Неуправляемите модели нямат настройки и нямат уеб интерфейс. UNIVIEW NSW1010-5GT-IN с пет порта покрива едно бюро, NSW1010-8GT-IN и IP-COM G1008M с осем порта стигат за малък офис, а TP-LINK TL-SG116 дава шестнайсет гигабитови порта в настолен корпус. Dahua PFS3110-8T е десетпортов вариант от същата логика. Плюсът е, че няма какво да се обърка; минусът — че при проблем не се вижда кой порт какво прави.

Какво дава управляемият

Управляемите модели позволяват мрежата да се раздели. TL-SG2008 поддържа VLAN на осем гигабитови порта, а Dahua PFS6428-24T е 24-портовият вариант за шкаф. Разделянето има смисъл, когато по един и същ кабелен сноп вървят камери и офис компютри: камерите се затварят в собствен VLAN, не се виждат от работните станции и не делят трафик с тях. Управляемият дава и статистика по портове, което скъсява търсенето, когато мрежата започне да къса.

Има и междинни случаи. TL-SF1009P има девет порта на 10/100 Mbps, от които осем са PoE+ с общо 65 W — това е неуправляемо устройство, но с ток на портовете, за две-три камери на къща. TL-SG2008 пък приема захранване по осмия си порт, тоест може да се качи в кутия без контакт, ако отсреща има PoE суич.

5, 8, 16 или 24 порта

Пет порта — едно бюро, рекордер и две устройства до него.
Осем порта — малък офис или таванско разклонение.
Шестнайсет порта — етаж с работни станции и принтер.
Двайсет и четири порта — комуникационен шкаф с патч панел.
VLAN — само ако камерите и компютрите делят обща мрежа.

Броят портове се смята с два свободни над нужните днес. Вторият суич, включен в първия, за да се добави един кабел, увеличава точките на отказ без нужда.